Сърцето - дълго време се използва като символ, относим към душевното, емоциите, морала, а в миналото също и като символ на интелектуалната сърцевина у човека. Тъй като широко се е вярвало, че сърцето е в основата на човешкото съзнание, думата „сърце” продължава да е употребявана поетично, за да отнася до душата, а стилизираните изображения на сърца са изключително преобладаващи символи, представящи любовта.

В религиозните текстове на сърцето му е приписано много мистично значение, или на метафора, или на орган, за който искрено се е вярвало, че е имал духовни и небесни свойства.

Много класически философи и учени, включително Аристотел, разглеждали сърцето като основа на мисълта, здравия разум или емоцията, често отхвърляйки ценността на мозъка. Стоиците учели, че сърцето е седалището на душата.

В европейското традиционно изкуство и във фолклора символът сърце се рисува в стилизирана форма. Формата от части се асоцира с романтичната любов; често се вижда по картички за Свети Валентин, по кутии със сладки и по предмети на съвременната поп-култура като символ на любовта.

Фигурата на сърце е формирана от гърба и крилата на гълъб, което се е свъзвало с Афродита, древногръцка богиня на любовта.

Фигурката е сребърна с големина 40 на 30 мм.